Ербъс отново с успех използваха опит, заимстван от птиците

За никого не е тайна, че авиоконструкторите отдавна заимстват опит от птиците при проектирането на критични елементи от самолетите. Примерите са десетки – от профила и формата на крилото, до така наречените „уинглети“, намаляващи индуктивното съпротивление. Всъщност с просто око се вижда как с течение на времето и навлизането на нови материали в самолетостроенето, формите на днешните самолети все повече се доближават до тези на птиците.

Тази тенденция обаче вече не засяга само формите и конструкциите на самолетите, но и начина, по който летят.

Както съобщихме още миналата година, консорциумът Airbus планираше да извършва полети във формации от два или повече самолета, които да използват ефекта, който постигат ятата от птици при миграциите си.

Всички сме виждали как, когато прелитат на големи разстояния, ятата прелетни птици се „строяват“ във V-образна формация, като по този начин летящите по-назад птици се възползват от „вълните“, които се създават от летящите най-отпред. Освен другото, при прелетите си птиците периодично сменят местата си, така че натоварването върху летящите отпред да бъде разпределено „справедливо“ между всички от ятото.

Е, от Ербъс не само планираха, но и вече експериментално извършиха такъв полет, при това с изненадващо добри резултати.

На 9 ноември 2021 два огромни Airbus A350 пресякоха Атлантическия океан от Тулуза (Франция) до Монреал (Канада) в стегната формация, която в Ербъс наричат „Fello’Fly“, или в превод – „летене с приятел“ (или колега).

По този начин, летящият на точно определено разстояние отзад и встрани самолет се възползва от спътната струя на летящата отпред машина, като така лети в по-благоприятни условия и намалява разхода си на гориво. Методът дори си има име: нарича се „wake energy retrieval“, или в свободен превод – извличане на енергията от спътната струя.

След този първи експериментален полет изчисленията са показали, че летящата отзад машината е изпуснала в атмосферата цели 6 тона въглероден двуокис по-малко и е изразходила над 5% по-малко гориво.

При днешното количество презокеански полети, и имайки предвид както важността от ограничаването на въглеродните емисии, така и борбата за всеки процент спестено гориво, тези резултати се считат за многообещаващи.

Следващата стъпка в тази посока ще бъде методът „Fello’Fly“ да бъде сертифициран от международните авиационни институции и да се пристъпи към нужната координация между авиокомпаниите, така че той да бъде оптимално прилаган.

Няма да бъде никак учудващо ако след няколко години пътническите самолети, и особено тези прелитащи Океана, започнат да летят в ята, подобно на жеравите, щъркелите и гъските. Първият опит е включвал само два самолета, но потенциалът тези „ята“ да включват много повече машини е съвсем реален.