Космическата платноходка LightSail 2 вече се задвижи от „Слънчевия вятър“
От американската неправителствена организация „Планетарно общество“ (The Planetary Society) съобщиха, че експерименталната „Космическа платноходка“ LightSail 2 вече изцяло се задвижва единствено от слънчевия вятър и е на път да премине на по-висока околоземна орбита, без да ползва каквото и да било собствено гориво.
„Днес можем да обявим успехът на мисията — вече преминаваме на по-висока орбита, единствено възползвайки се от слънчевите лъчи, и без за ползваме ракетно гориво.“ заяви на 31 юли в пресконференция Бил Най – изпълнителният директор на „Планетарно общество“.
Макар това съобщение да мина някак незабелязано в потока от новини, можем спокойно да твърдим, че имаме щастието да сме съвременници на епохално събитие. За пръв път практически бе доказана теоретичната (досега) възможност космически апарат да бъде задвижван единствено от импулса, който може да ѝ придаде потокът от фотони, идващи от Слънцето.
Космическата платноходка LightSail 2 беше изстреляна на 25 юни т.г. от космическия център Кенеди (Kennedy Space Center) на борда на ракетата на SpaceX Falcon Heavy. Няколко дни по-късно – на 2 юли, 5-килограмовият мини сателит Cubesat, на който се намираше космическото платно, подаде сигнал към Земята, че вече е на предвидената ниска околоземна орбита. Едва на 23 юли обаче бе разгърнато ултратънкото и ултралеко метализирано платно от 32 квадратни метра, което трябваше да улови слънчевия вятър. Веднага след разгръщането му, миниатюрни електродвигатели започнаха прецизно да го ориентират по начин, по който платното максимално добре да улавя потока от фотони, идващи от Слънцето.
За радост на всички, след като през миналата седмица тези прецизни настройки завършиха, космическият апарат започна бавно да увеличава скоростта си и по този начин да преминава на по-високи орбити, без да използва каквото и да било гориво. Само за следващите четири часа, LightSail 2 е увеличил апогея на елиптичната си орбита с около 2000 метра, използвайки единствено слънчевия вятър.
По този начин LightSail 2 се превърна в първият в историята космически апарат в околоземна орбита, задвижван единствено от енергията на слънчевите фотони.
Нека припомним, че идеята на подобна „космическа платноходка“ е чрез ултратънко метализирано платно с голяма площ, да улавя миниатюрната енергия, която му придават милиардите „удрящите“ се в него слънчеви светлинни частици (фотони).
Въпреки че на пръв поглед тази енергия е пренебрежимо малка, приложена за дълъг период от време, и при липсата на каквото и да било съпротивление в космическия вакуум, тази енергия се оказва достатъчна за да придава на космическия апарат постоянно ускорително движение.
Предполага се, и чрез LightSail 2 това е на път да бъде доказано, че подобна технология ще даде възможност на човечеството да извършва пилотирани междупланетни космически полети на разстояния, които досега бяха немислими. Причината такива пътувания досега да бяха немислими е, че основният ограничаващ фактор е нуждата от транспортиране в космическия апарат на цялото нужно за полета гориво, което при ползване на „слънчевия вятър“ отпада.
