Любопитно: по каква система се именуват бойните самолети на САЩ?

Самолетите, използвани от американската армия, следват официална конвенция за именуване. Това идентифицира както ролята, така и типа на самолета, така и номера на модела. Това е по-официална система, отколкото се използва в повечето други страни.

Чрез тази система всеки самолет получава уникално обозначение, което следва строги правила за именуване. В допълнение към това, което обаче не е част от тази система, много самолети също получават и свое „популярно“ име.

Унифицираната система за именуване на военни летателни апарати в САЩ се нарича Mission Design Series (MDS). Тя включва именуването на самолети, но също и хеликоптери и космически апарати.

Това е съвместна система, използвана от всички въоръжени сили на САЩ, включваща ВВС, ВМС и морската пехота на САЩ. Такава система първоначално беше въведена още в началото на 60-те години на миналия век и оттогава е претърпяла няколко актуализации.

Съгласно MDS на всеки самолет, използван от американската армия, се дава обозначение.

За разлика от самолетите в бившия СССР и днешна Русия обаче, които обикновено получават имената си от конструкторското бюро, създало самолета (като Су-35 или МиГ-29), в САЩ системата за именуване е независима от производителя, чието име не се появява в дадения код.

Това е много различно от гражданските самолети, които обикновено се идентифицират с името на производителя, като например Boeing 737, Boeing 747 и т.н. Така, търговските самолети, предназначени за военни цели, също получават своите MDS обозначения, лишени от името на производителя – например, Boeing 747 става VC-25, когато се ползва като военен VIP транспорт.

Нека да разгледаме значението зад комбинациите от букви и цифри, означаващи вариации на видовете самолети.

Обозначението MDS се състои от две основни части – мисията (или ролята) на самолета и проектния номер. Тези две части винаги са разделени с тире – давайки имената, които всички сме свикнали да виждаме, като F-16 или B-2.

Компонентът преди тирето показва мисията на самолета. Това описва ролята, която самолетът е предназначен да изпълнява. Състои се от една, две или три букви.

Най-дясната буква (или единична буква, ако има само една) показва основната мисия на самолета.

Основните, използвани за самолети, са следните:

• F – изтребител – като F-16, F-22 (Fighter)
• А – щурмови самолет – като А-10 (Attack)
• B – бомбардировач – като B-52
• T – учебен самолет (Trainer)
• C – товарен самолет – като C-130 (Cargo)
• E – самолет със специална електронна инсталация
• O – самолет за наблюдение (Observation)
• P – патрулен самолет
• R – разузнавателен самолет (Reconnaissance)
• S – самолет за борба с подводници (anti-Submarine)
• H – хеликоптер
• U – помощен самолет за различни мисии и поддръжка (Utility). U-2 е специално изключение тук, защото наименованието му е използвано за прикриване на истинската цел.
• V – VIP или превоз на персонал.
• H – самолет за търсене и спасяване (Help)
• К – танкeр за въздушно презареждане
• L – въздухоплавателно средство, модифицирано да работи в арктическа или антарктическа среда
• W – самолет, модифициран за наблюдение на времето и вземане на проби от въздуха (Weather)

Втората буква показва двойна или модифицирана мисия. Ако са разделени с наклонена черта ‘/,’ това показва двойна употреба. В този случай самолетът е еднакво подходящ за двете роли.

F/A-18 Hornet е добър пример за това – той е проектиран за използване от американския флот както като изтребител (Fighter), така и като щурмови (Attack) самолет.

Ако обаче двете букви не са разделени, това показва променена мисия. В тези случаи първата буква показва модифицираната мисия, а втората буква показва стандартната мисия. Това поддържа самолета свързан с оригиналния MDS, но правилно идентифицира модифицираната роля, която реално изпълнява.

Така например EA-6B Prowler е оборудвана за електронна война версия на атакуващия самолет A-6, а KC-130 е танкерната версия на C-130 .

Накрая, ако има три букви, първата буква показва състоянието на самолета. Това обикновено се използва за обозначаване на неоперативни или експериментални самолети. Кодовете включват:

• X – експериментален самолет (като XB-41)
• J или N – тестов самолет
• Y – прототип на самолет
• Z – планиран самолет във фаза на предварителна разработка.

Вторият компонент от MDS – вдясно от тирето – показва конкретния проектен номер на самолета. Той показва конкретния модел на този тип мисия. Те обикновено се издават последователно във времето (F-1, F-2 и т.н.), но има много изключения и пропуски в последователностите.

Този номер на проекта може също да бъде последван от буква (A, B, C и т.н.). Това представлява модификация на оригиналния проект, достатъчно значителна, за да се счита за нов вариант.

Тези варианти обикновено се именуват последователно във времето, когато се пускат нови модели или модификации. Продължавайки по-нататък, може да видите и номер на блок. Това се отнася до група самолети (обикновено произведени заедно), които споделят едни и същи спецификации.

В допълнение към официалното MDS обозначение, много военни самолети добавят и лесно за запомняне „популярно“ име. Това популярно име улеснява идентифицирането и комуникацията. Често се избира в сътрудничество с производителя и се одобрява от военните, но не е официална част от MDS. Както добре знаем например, често срещаните такива имена включват F-16 Fighting Falcon (Боен сокол), F/A-18 Hornet (Стършел) и F-22 Raptor.

Няма определена система за избор на тези „популярни“ имена. Много изтребители в наши дни са кръстени на хищни птици, но се използват и много други идеи. Grumman, например, започна да използва имена на котки за своите самолети. Всички познаваме известния F-14 Tomcat (Котарак). Освен това, много бомбардировачи и транспортни самолети са приели имена, свързани с техните роля или размер, като например B-52 Stratofortress (Стратосферна крепост) или C-5 Galaxy (Галактика).

Източник: Simple Flying
Снимка: Omer Wazir / Wikimedia Commons