Мероприятие ‘Национален рекорд 2012’

Василена Василева

Интересно нещо е човешкото съзнание – може би най-интересното нещо изфабрикувано от природата…или Бог…или извънземните…или от мишките ( по стопаджийски ).

Интересно е как съзнанието на всеки възприема едно и също нещо по коренно различен начин. Как възприятията на съзнанието, активират желанията, а от там волята си казва думата (понякога и инатът се включва в екипа).

Отвлечено го подхванах… та връщам се към идеята ми за съзнанието. Нещо, което за моето, за съжаление, понякога доста мързеливо съзнание би изглеждало абсолютно невъзможно и обречено още от самото начало, за човек с различен механизъм в кутията се явява съвсем реално и постижимо.

Това лято се яви доста активно. В общи линии прибирането в София е рядкост, а физическото натоварване предъвкано през, както вече споменах, понякога мързеливото ми съзнание дойде в предоволни количества.

Та след едноседмичен престой в Гърция с ежедневно летене дойдоха дни за ходене на Витоша, обучение, пътувания из страната по работа, отново летене от Витоша… А с ангажиментите за работливите модели съзнание идват и купища нови идеи. Дори понякога скоростта на производство на идеи надхвърля многократно възможностите за осъществяването им (дефект на партидата).

И така след ден прекаран половината в път, останалата половина в летене, дойде ден за ходене на Каптажа, след него се нареди ден за тандемни полети от Витоша – не един, а два … А съзнанието си работеше ли работеше, взимайки добра преднина пред екипа по реализацията.

И както чакахме за поредния тандемен полет работливото съзнание взе решение: През нощта заминаваме за Шумен с цел подобряване на националния рекорд за прелет с делтапланер! „Ама как така? Искаш да ми кажеш, че ей сега трябва да се прибера, да си събера багажа и отново да замина ???“ Ужас и безумие. Мързеливите съзнания не можем да реагираме толкова бързо … Оо не, не … Е не, ама ДА. Съпротивата ми явно беше пробудила състраданието на работливото съзнание и на мен се падна привилегията поне да се наспя и да тръгна на следващия ден заедно с теглещата система и Кире.

Идеална за пътуване температура от 40 градуса по Целзий, половин литър кафе с мляко и припяващо радио съпътстваха жуженето ни в посока Велико Търново. Какъв всъщност беше плана: Венко, Митака, Валя и Маги вече бяха пристигнали в Шумен, посетили старта на Невша ( с гръбен вятър ) и взели решение за излитане от Шуменския склон. Аз и Кире с лебедката ( Нисан Микра автоматик модифициран от работливото съзнание и превърнат в 2 в 1 ) трябваше да пътуваме посока Велико Търново и там да изчакаме напътствия. По прогноза се очакваше вятър с посока Изток – Североизток, а с него и Митака да прелети на запад. Съответно ние да чакаме на половината на пътя, приседнали на хладно в някоя кръчма в компанията на Светльо. … еееххх мечтиии. НемА кръчма, видяхме Светльо за по едно здрасти и се отправихме към Омуртаг където ни чакаха Валя, Маги и Венко с буса, радиостанции и всякаква техника. По последни данни Митака прелиташе по-скоро на юг, след това се оказа някъде над нас, а след това в посока Търново … кратък брифинг на крайпътна отбивка и хайде по конете! Отново напред … или пък назад май се пада … въпрос на възприятие.

Пак се озовахме в Търново, но тотално изгубили комуникация с пилота. Нямаше връзка по радиостанцията, а телефона изключен. Естествено тук отново дойде ред на съзнанията да започнат според модела си да рисуват най-различни сценарии. Никой не си го призна, но по угрижените физиономии се подразбираше, че нарисуваните картини не са много розови. Венко като врял и кипял в радиовръзките ни поведе към най-високата точка наоколо – Арбанаси. И след няколко пъти „Митко, чуваш ли ме, Митко? …“ се оказа, че Митко чува, а след малко дори се обади и по телефона. Беше кацнал в Еленския балкан. С помощта на GPSа го открихме сравнително бързо, по залез на една нивичка в планината.

Последва стандартната процедура по прибиране на такъмите, след което се отправихме към село Гърдевци и една прекрасна къща за гости….Еми какво да ви кажа – Баня с топла вода…чисти дрехи…и барбекю на двора. А как се виждат звездите в тези планински селца….все едно ще протегнеш ръка през кристалния въздух и ще ги стигнеш. Всъщност някои от нас бяха толкова изморени, че дори ръката си не можеха да протегнат.

Равносметката за деня: 105 км по права линия прелетяно разстояние и 5 часа и 36 мин полетно време. (Чак се чудя дали физиката на мързеливите съзнания би издържала такова нещо)

На следващия ден добре отпочинали закусихме с диня и кафе … интересна комбинация. Телефонна консултация с нашия главен метеоролог Даниел и решение за излитане от Скалско ( до Габрово ) или изтегляне с лебедката от летище Поликраище. След още един бюлюк телефонии се озовахме на старта на Скалско заедно с Обрешката ( пара пилот, наш любезен домакина на х. Божур и най-вече готин човек ) След нас на старта дойдоха Дидо, Момчил, Светльо, Пламен (ако съм пропуснала някой, извинете).

А старта … нямам думи. Идеален за пара и безумен за делта! Без почти никакъв наклон, след което отвесни скали. От скалите надолу въздушните потоци се усилваха и изтичаха през една фуния създавайки турбуленция и завихряне от дясно. И ето тук моето съзнание би казало: “ Хубава разходка си направи до тук, сега си вземи крилото и се върни обратно“ Но аз съм си страхлива явно. Митака разпъна и излетя. След един фалстарт и с помощта на Момчил и Венко като ветропоказатели. А за нас наблюдаващите освават няколко години по-малко живот. Поне за мен това си беше много страшно, а по възгласите на Валя мисля, че и на нейната глава има няколко бели косъма в повече. Склон, термика и отпътува…. силният северен вятър по прогноза предначерта задача по посока Ивайловград.

Минахме прохода Шипка и се отправихме към Стара Загора. По пътя се разделихме с Кире, който промени курса към морето. Около Стара Загора прелитащият се обади да съобщи, че е кацнал не къде да е ами до ябълковата градина на Милен. Умората си беше казала думата. Не съвсем удобната екипировка, малкият размер на крилото и недостатъчната му скорост бяха причина за прекомерното физическо изтощение. Моето съзнание ражда асоциацията с това да спиш на легло, което ти е съвсем малко по-късо отколкото трябва. Дори лекото свиване на краката води до постоянна тъпа болка, която те тероризира цяла нощ, а на сутринта си смазан. Представям си какво е да летиш с къса сбруя … двойно по-гадно.

И така след кратка среща с Милен, Мирка и малкия Никола поехме отново на път. Аз с Микрата към Казанлъшко, а цялата останала група към София. За мен се очертаваха няколко чудесни дни почивка на любимата ми вила със семейството и кучето Откъсване за известно време от летящото ежедневие, посрещане на изгрева с йога на двора, готвене и грижи за импровизираната био градинка с домати и подправки … голям кеф.

Интересно нещо е човешкото съзнание … Това, което моето би възприело като почти невъзможно, а реализацията му като подвиг на собствената воля и повод за гордост, работливото съзнание възприе по-скоро като разочарование и не достатъчно добро представяне. А това само го амбицира да постигне повече и да опитва отново и отново …

Слава Богу, че дизайнерите на съзнания са създали различни видове!

Автор: Василена Василева
Материалът се публикува със специалното разрешение на авторката.