Могат ли спрените доставки на титан от Русия да застрашат авиационното производство?
Спрените вследствие на санкциите към Русия доставки на титан са напоследък причина за ред спекулации. Лайтмотивът при тези спекулации е, че ако Русия – най-големият световен доставчик на титан – спре доставките си, това ще бъде фатално за производството на концерни като Боинг, Ербъс и Ембраер.
В полза на подобни спекулации почти неизменно се сочи историята със стоежа на легендарния SR-71, за който през шейсетте години на 20 век американците са принудени да купуват титан от Съветския съюз чрез свои подставени фирми. Причината, разбира се, е че тогава СССР е практически единственият производител на титан в необходимите количества, а този метал е бил единствено приложим при изграждане на самолет с характеристиките на SR-71.
Макар историята около SR-71 безспорно да е вярна обаче, подобни истории са напълно неприложими като аргумент в полза на някакви апокалиптични прогнози за авиацията, ако днес тя бъде лишена от руски титан. Ето защо:
Преди всичко, за разлика от SR-71, чието тяло е било изцяло изградено от титан, в днешните авиолайнери титанът се използва единствено при изработката на малка част предимно от двигателите, като и там с времето титанът прогресивно се заменя от карбонови композити, които дори могат да го превъзхождат по качества.
Второ, за разлика от шейсетте години на 20 век, макар Русия все още да е най-големият производител на титан в света, тя отдавна вече не е единствен производител. Япония и Китай дълго време вече произвеждат титан и то в обеми, които напълно биха задоволили нуждите на самолетостроенето в САЩ и Европа.
На трето място, не по-маловажен е фактът, че по данни от самите производители, още след нахлуването на Русия в Крим през 2014, както Боинг, така и Ербъс веднага са започнали да трупат буферни количества титан и да търсят алтернативни източници за доставка на този метал.
По данни от източници в индустрията, Boeing и Airbus в момента имат на разположение запаси от титан „за няколко години напред“ – време предостатъчно за да пренасочат каналите си към доставчици извън Русия.
От производителя на авиационни двигатели General Electric заявиха, че доставят не повече от 1% от своя титан от Русия, той се използва единствено в два компонента от двигателите, и GE разполага на склад с повече от една година запаси от този метал. От Pratt & Whitney – другият основен производител на авиационни двигатели – също са заявили, че веригата им за доставки на титан няма да бъде засегната през следващите поне 12 месеца.
Очевидно както самите самолетостроители, така и производителите на двигатели разполагат с най-малко едногодишен буфер, през което време спокойно биха могли да пренасочат доставките си извън Русия, а възможностите за това не са никак малко:
Например, американската компания Howmet вече доставя около 95% от своята титаниева гъба (междинна суровина при производството на титан) от японски компании по дългосрочни споразумения. Друга компания – Toho Titanium – е заявила, че има излишък от капацитет и би могла да предложи допълнителни количества титаниева гъба за аерокосмическата индустрия.
Компаниите Precision Castparts, ATI и Howmet пък са заявили, че вече биха могли да произвеждат титан и от скрап – възможност, която досега е била пренебрегвана поради технически затруднения.
Накратко, производителите на самолети и производителите на двигатели за тях разполагат както с нужните запаси, така и с нужното им време за намиране на алтернативни доставчици, така че прекъсването на доставките на титан от Русия да не предизвика каквито и да било сътресения в авиационната индустрия.
