Разработват система за полети само с един пилот в кабината

Airbus и базираната в Хонг Конг авиокомпания Cathay Pacific разработват система, при която дълги полети ще могат да бъдат изпълнявани при наличие само на един пилот в кабината.

Да припомним, че според всички международни стандарти и експлоатационната документация на всички съвременни пътнически самолети, пилотите в кабината задължително трябва да са двама, при това във всеки момент от полета.

Не е излишно да споменем също, и че в миналото минималният екипаж в кабината е достигал до 5 човека. Още в първия масов пътнически реактивен самолет – Boeing 707 – екипажът в кабината се е състоял от трима души: пилот, втори пилот и борден инженер. В някои самолети от епохата на Съветския съюз обаче, в пилотската кабина задължително е трябвало да има екипаж от петима: пилот, втори пилот, щурман, радист и борден инженер.

Високите нива на автоматизация при съвременните самолети позволиха броят на пилотите в пилотската кабина да бъде намален до само двама, но досега никога не се е допускало животът на няколкостотин пътници да бъде поверен в ръцете само на един човек.

Причините за това са най-малко две: първо – в някои фази от полета (като излитането и кацането) действията, които трябва да изпълнява екипажът, са прекалено много само за един човек. И второ – винаги съществува потенциална опасност здравословен проблем (като сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт) да извади от строя някой от пилотите и да го доведе до безпомощно състояние.

Присъствието на поне двама пилота в кабината също им дава и възможност взаимно да контролират, коригират и допълват действията си.

Нека обаче ви успокоим: идеята на Airbus и Cathay Pacific все пак не е в самолета да има само с един пилот! Идеята е пилотите пак да са двама, но при дълги презокеански полети (продължаващи над 8 часа) единият от пилотите да има възможност да се оттегли и да поспи, а в кабината да остане само единият от двамата пилот.

В момента тези полети се изпълняват от два екипажа, тоест от четирима пилоти, и докато единият екипаж пилотира, другият почива. Е, идеята е вече тези два екипажа да бъдат намалени до само двама души.

На пръв поглед, идеята не е лишена от логика. Наистина, през по-голямата част от времето на продължаващите често 10-12 и повече часа полети, единственото задължение на пилотите е просто да наглеждат работата на автопилота и останалата автоматика в кабината.

Идеята на Airbus и Cathay е самолети от типа на Airbus A350 да бъдат оборудвани с допълнителни автоматизирани системи, които ще позволяват на машината автоматично да реагира на всякакви ситуации, без намесата на пилот. Казано с други думи, идеята е пилотът да влезе в ролята единствено на допълнителен контролиращ орган, а не на активно „действащо лице“ в кабината.

Така например, новите системи ще позволяват самолетът да влиза в режим на аварийно снижение в случай на декомпресия, последвано от също така автоматичен избор на най-близко летище, водене на самолета до това летище и изцяло автоматично кацане.

Както може да се предположи, идеята за експлоатация само с един пилот включва и системи, които ще следят жизнените показатели и реакциите на единствения пилот в кабината, и ще предприемат съответни действия в случай на отклонения от нормите.

Съвсем естествено, подобни планове предизвикват полярни реакции.

От една страна, свеждането на пилота единствено до „съгледвач“ на автоматиката съвсем очевидно принизява ролята на човешкия фактор при решаването на възникнали извънредни и аварийни ситуации. В много такива случаи „четирите очи“ в кабината и опитът на двама пилоти са се оказвали решаващи и са спасявали стотици човешки животи.

От друга страна обаче, понякога дори и четирима пилоти в кабината не решават проблема. Типичен такъв случай е Airbus A330 на Air France в полет 447, който на 1 юни 2009 се разби във водите на Атлантическия океан вследствие на аеродинамичен срив, въпреки че във финалната фаза от полета в кабината са се намирали всичките четирима пилоти от двата екипажа на самолета.

Ако замисляната от Airbus и Cathay система докаже надеждността си, планира се тя да бъде сертифицирана и въведена в експлоатация не по-рано от 2025.

Снимка: Pixabay