Самолет-подводница. Обикновена лудост или възможна реалност?

В наши дни изразът летяща подводница звучи доста странно. Въпреки това, през 30-те години на миналия век военните по света буквално са мечтали за появата на такова устройство и то почти е било създадено.

Това „нещо“ би могло тихо да се приближи до брега на потенциален враг под вода, да се издигне във въздуха, да започне бомбардировки и след това да изчезне отново в дълбините на океана.

Идеята е не само интересна, но и актуална дори за съвременните въоръжени сили. Тази идея обаче е била превзела техническата, инженерна и научна мисъл още от 30-те години на миналия век.

По това време Сталин, който възлага големи надежди за създаването на мощен флот, нарежда тази идея да бъде реализирана. Скоро в страната се появява и първият проект на този тип оръжие.

Негов създател е военният инженер Борис Ушаков. Докато учи във Висшия морски инженерен институт Дзержински от 1934 до 1937 г., талантливият учен успява да съчетае в чертежите си самолет и подводница.

През 1934 г. военноморският инженер разработва и демонстрира на ръководството на съветския военно-промишлен комплекс първия проект на самолет-подводница. Външно това е мощен хидроплан с три двигателя, оборудван с перископ. Разглеждането на проекта продължава две години, след което инженерът е извикан в Министерството на отбраната и категорично му се заявява, че проектът му е интересен, заслужава внимание и незабавно прилагане в практиката.

По-нататъшната работа по създаването на самолета-подводница трябвало да се проведе под егидата на Комитета за военни изследвания. Но, за съжаление, когато през 1937 г. започва подробното разработване на проекта, той се смята за твърде сложен и е прекратен.

Борис Ушаков обаче е на съвсем различно мнение.

Той продължава работата си по създаването на самолета-подводница. Ученият искрено вярва, че изпълнението на неговия проект е изключително необходимо за ВМС на СССР. С помощта на този механизъм би било възможно да се проведе военноморско разузнаване, неочаквано да се атакуват кораби и крайбрежни градове, успешно да се преодолеят морските минни полета по въздух, а също така да се създаде бариера за вражески кораби.

В същото време техническата страна на проекта е била напълно обмислена и технически осъществима. Лодката имала шест отделения. Три от тях са разполагали с авиационни двигатели. Това е последвано от помещения за екипажа, батерия и отделение с електрически витлов двигател. Корпусът на подводницата-самолет е трябвало да бъде направен от дуралуминий, а крилата да бъдат от стомана.

През 1938 г. обаче, по време на повторно обсъждане на най-високо ниво на възможността за създаване на подводница-самолет, правителствена комисия признава проекта за технически осъществим, но окончателно го прекратява поради ниска скорост под вода.

Всъщност подобни проекти за създаване на самолет-подводница се появяват и на Запад.

Още през 1920 г. британското списание „Flying“ съобщава за разговори между Първия морски лорд и други военни лидери и един от основните производители на самолети относно летяща подводница (или потопяем хидроплан). Изцяло металният кораб трябвало да бъде двувитлов самолет с прибиращи се крила и херметически затворен фюзелаж. Очевидно обаче не е имало по-нататъшно развитие на проекта.

В Съединените щати през 1945 г. и след това през 60-те години на миналия век военните се опитват да разположат различни самолети, които могат да бъдат изстрелвани от подводници, но никой не успява да построи летяща подводница. Поне официално.

И това не е случайно. Съвсем очевидно, идеята за летяща подводница съдържа вътрешно противоречие: нуждата от здрав корпус, нужен за потапянето под вода, предполага повишено тегло, което пък е в разрез с изискването за ниско тегло, нужно за полета.

Факт е обаче, че създаването на такъв тип оръжие винаги и навсякъде е строго пазена държавна тайна. Изтичането на подобен тип информация на практика е изключено и не е невъзможно да са съществували и други проекти, които не са стигнали до нас.