Нежното лице на делтапланеризмa
Очерк от Миглена Димова за дамите в делтапланеризма и Василена Василева – в момента единствената жена в България, която се занимава с този спорт.
Както сами можете да се уверите като прочетете другите страници от този раздел, освен че лети, Василена и пише прекрасно 🙂
Интервю с Василена Василева пред bTV може да видите тук
В прекрасните слънчеви дни, всеки един от нас е впервал очи в небесния простор. Понякога в безкрайната небесна шир сме виждали само лазурното синьо. Понякога малки, пухкави облачета бели и птички стрелкащи се в порива на своята свобода. Но има дни, в които тези вперени в небосвода очи откриват, за много от нас, символът на свободата – човек летящ в простора!
Почти всеки от нас е мечтал да се рее като птица, да види красотата на земята, да се откъсне от света и от нещата. Аз самата съм копняла за това и този копнеж ме „срещна” с едно момиче – нежно, крехко, лъчезарно. Това е Василена Василева (Васи).
Тя е в омагьосващия “свят” на хората, докосващи се до висините. Лети с делтапланер. Много често хората бъркат делтапланера с парапланер. Делтапланерът е твърдо, гъвкаво крило със стреловидна форма, приличаща на гръцката буква “делтa”, управляван чрез промяна на центъра на тежестта на пилота, в балансираната система човек-крило. Излита се при насрещен вятър. Крилото прави хората подобни на реещи се птици. Това е въздухоплавателното средствo, което най-много наподобява полета им. Парапланерът е меко крило, което се напълва с въздух от въздушния поток. Управлява се чрез колани и въжета, пилота лети седнал в сбруя.
От 1977г. до 1992 г. към ЦС на ОСО (Организация за съдействие на отбраната). Това е организация за военно –приложни спортове в НРБ (Народна Република България). Към нея са създадени помощни федерации по различни видове спорт – спортна стрелба, биатлон, парашутизъм, делтапланеризъм, водни ски и др. ОСО е разформирована с Постановление № 72 на Министерски Съвет от 30 април 1992 година и клубовете са закрити. От тогава почти не се срещат делтапланеристи.
През годините от съществуването на ОСО се провеждат национални и световни състезания, в които участват както отбори така и индивидуални пилоти. В този типично мъжки спорт намират своето място и две дами, Росица Дикова и Десислава Вампорова.
Днес, делтапланеризмът отново има своята дама. Страстта на Васи към делтите пламва, когато преди 2 години придружава приятел на авиофест в Бохот. Там тя за първи път лети на мотоделтапланер, запознава се с пилоти парапланеристи и един делтапланерист ( летящ и с моторна и с безмоторна делта), оказва се основател на делта – клуб и инструктор. Дотогава Васи даже не е и помисляла за летене, но това било началото.
Започва да опознава спорта все по-отблизо. Помага при изнасянето на крилaта и екипировката, при разгъването на делтите, ”пилотира” колите на делтаджиите до кацалката (място за приземяване), наблюдавайки всеки детайл. Страстта й нараства, а да лети става единствената й мисъл. С всеки миг се доближава до началото на осъществяването на мечтата си, но първата стъпка е обучението.
Започва през миналия снежен февруари (2011 ). Обучението започва на равна поляна, покрита още със сняг. Носи, разгъва, сгъва, разтичва с делтата, тежко е, ръцете болят (учебното крило тежи 23 кг.), но желанието, упоритостта и волята са силите движещи я напред. Накрая подходящ североизточен вятър прави първия учебен полет на Васи реалност. Това се случва на учебния хълм ( Каптажа, над Бистрица ). Учи аеродинамика, метеорология, технически характеристики на делтапланера.
Идва лятото, а с него и така дългоочаквания Петрохан (местност със стартове на различна височина и подходящи за всякакъв вятър). Там усвоява 90, 180, и заветния 360 градусов завой. Необходими са за да може да излита от високите стартове. А друга нейна голяма мечта е полет от Витоша, и тя я осъществява. Последват Коняво, Крушево(Македония), първи опит за склоново реене, полети с група пилоти, парапланеристи и делтапланеристи.
За Васи делтапланеризмът не е екстремен спорт, той е красота, спокойствие, свобода, полет на птиците. Понякога сърцето й се разтуптява преди старт. Не – това не е страх, това е вълнение. Това е моментът, в който тя преценява условията, силата на вятъра, прави мислен план на полета. Затичва и излита. И настава спокойствие. Само вятъра гали лицето и шепне в ушите, а усмивката не напуска лицето й.
С настъпването на пролетта, когато всички мечти и надежди разцъфват, започват и термиките (топли въздушни потоци, откъсващи се от земната повърхност, издигат крилата и до 2000 – 3000 м и са едно от важните условия при състезания и прелети). Някой ден ще дойде моментът, в който, удоволствието ще премине в спорт и ще започнат участията в национални и международни шампионати.
В лицето на това нежно момиче, делтапланеризмът в България намери своята птица Феникс, която възражда и пробуджда надеждата и копнежите към този незабравимо красив спорт.
Автор: Миглена Димова
Материалът се публикува със специалното разрешение на Deltaclub