Тайната с изчезването на Амелия Ерхарт вероятно е разкрита

Една от най-вълнуващите мистерии в историята на авиацията е безследното изчезване на легендарната авиаторка Амелия Ерхарт и нейния навигатор Фред Нунън през 1937 г. Тогава двамата правят опит за околосветска обиколка на борда на специално оборудвания за целта Lockheed Electra 10E.

Като част от тази обиколка, на 2 юли 1937 те излитат от остров Нова Гвинея към малкия остров Хауланд, където трябва да презаредят. Там ги чака корабът „Итаска“ на американската брегова охрана, за да им помогне да се приземят. Поради серия от грешки, радиовръзка с „Итаска“ не се получава. Екипажът на кораба чува Ерхарт (и така разбира, че координатите ѝ са неправилни), но тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат, връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не достигат до летците и става ясно, че самолетът вече не е във въздуха, тъй като горивото му трябва вече да е свършило.

Последвалите мащабни спасителни операции не водят до практически нищо. Не е открит нито самолета, нито останки от Амелия Ерхарт и нейния навигатор, а изчезването им става основа на стотици хипотези и теории, включително и такива, в които Амелия Ерхарт е попаднала в ръцете на японците и завършва живота си във военнопленнически лагер. Нито една от тези теории не е доказана.

Ново проучване на професора по криминална антропология Ричард Янц обаче има амбициите да докаже, че намерените през 1940 г. на необитаемия остров Никумароро човешки кости принадлежат именно на легендарната Амелия Ерхарт.

Никумароро е малък необитаем тихоокеански остров, по-голямата част от който е под водата по време на прилив. През 1940 г. английски пилот съобщава, че е открил скелета на Амелия Ерхарт в югоизточния край на острова. Учени от о-в Фиджи обаче анализират костите и стигат до заключението, че те са на дребен мъж и така отхвърлят вероятността костите да принадлежат на Ерхарт или Нунън.

През 1998 г. съдебни антрополози правят нов анализ и обявяват, че всъщност костите са на жена, но не могат да определят със сигурност дали са на Ерхарт. Изпратената на острова група открива и още предмети – части от мъжки и женски обувки, подобни на носените от Ерхарт и Нунън, както и алуминиево табло, подобно на това от самолет, и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.

Според последното проучване на професор Ричард Янц, размерите на намерените на острова кости, включително тези на бедрената кост, която е показателна при подобни измервания, напълно отговарят на данните за размерите на тялото на Амелия Ерхарт, а измерванията на намерения череп твърдо потвърждават, че става дума за жена. Фактът че на мястото не са открити практически никакви останки от самолета се обяснява с обстоятелството, че при прилив островът е почти изцяло под вода и останките от самолета най-вероятно са били отнесени в океана кратко след принудителното кацане.

Теорията, че Ерхарт и Нунън са успели все пак някак да се приземят и не са загинали при катастрофата се подкрепя и от показания на радиолюбители, които твърдят, че след предполагаемата катастрофа на самолета на Ерхарт, са уловили слаб радиосигнал с думите „Тук е Амелия Ерхарт. Нуждая се от помощ.“ Тези твърдения обаче не се потвърждават нито от екипа спасители, нито от някоя официална инстанция в САЩ.