Френската прокуратура дава на съд Air France за катастрофата с полет 447
Катастрофата на Airbus A330 в полет 447 на Ер Франс, станала на 1 юни 2009 над Тихия океан и довела до смъртта на всички 228 души на борда, отдавна е предмет на ожесточени спорове и противоречиви решения.
Както е известно, тогава самолетът с регистрация F-GZCP в полет от Рио де Жанейро до Париж изчезна безследно в зона над Тихия океан, която е извън обсега на радарите. Въпреки че останки от машината бяха открити само дни по-късно обаче, „черните кутии“, които единствено можеха да хвърлят светлина върху случилото се, бяха извадени от океана едва две години по-късно. Причината – въпросните „черни кутии“ бяха потънали на дълбочина от близо 4000 метра – трудно достижима дори за дълбоководните батискафи.
От анализа на рекордера на полетните данни и записите от пилотската кабина стана ясно, че катастрофата е в резултат на поредица от злощастни събития и пилотски грешки.
Оказа се, че след обледеняване на пито сондите, причинило изключване както на автопилота, така и на автоматичната тяга, пилотиращият в момента втори пилот вкарва машината в срив на височина от около 11 000 метра, който срив продължава чак до удара в повърхността на океана.
През цялото това време вторият пилот Бонен продължавал да придърпва своя сайдстик назад, причинявайки непрекъснат кабриращ момент и поддържайки по този начин сривния режим.
Намесилият се по-късно командир Дюбоа, който в началото на инцидента почивал извън пилотската кабина, успява да установи проблема, изкрещява на Бонен „Не не, не тегли назад“ и сам опитва, избутвайки напред своя сайдстик, да възстанови нормалния полет. За съжаление, намесата му идва прекалено късно, а и вторият пилот Бонен в този момент продължавал да притегля назад своя лост, което неутрализирало ефекта от действията на командира. В крайна сметка самолетът се разбива в океана.
В началото вината изцяло е хвърлена върху пилотите, а впоследствие е заведено дело и срещу Airbus, което обаче не стига до присъда, поради „липсата на достатъчно доказателства“ за виновно поведение на Airbus. Това решение на съда среща яростен отпор сред асоциацията на семействата, пострадали от катастрофата, но Airbus така или иначе не е осъдена.
На 12 юли т.г. обаче прокуратурата на Париж заведе ново дело, този път срещу авиокомпанията Air France. Компанията е обвинена в престъпна небрежност по повод липсата на нужното обучение на пилотите в ръчно управление на самолета, което всъщност се оказа и основната причина за катастрофата.
Да припомним, че в доклада на комисията по разследване на инцидента, като една от основните причини за катастрофата се посочва, че „на екипажа липсва практическо обучение за ръчно управление на самолета на голяма височина, както и в случай на некоректни индикации за скоростта.“ и се допълва, че „действията на двамата пилоти са объркани както от неразбирането на ситуацията след изключването на автопилота, така и от лошото справяне със стресовата ситуация.“
Цялата история на катастрофата:
