Една наистина рядка птица: Ми-24ПС
В рубриката ни „Редки птици“ днес ще ви представим една наистина рядка птица. Всъщност тя дори не е просто рядка, а е направо уникална, защото от нея е произведена една единствена бройка.
Става дума са хеликоптера Ми-24ПС, като в случая наставката „ПС“ означава „Патрульно-спасательный“ (Патрулно-спасителен) и ако можехме да се върнем в далечната 1995, щяхме да видим тази уникална машина на известното руско авиоизложение МАКС ’95.
Времената в деветдесетте години са трудни. Съветският съюз току-що се е разпаднал, социалистическият „лагер“ и Варшавският договор вече не съществуват, а оттам са изчезнали и гарантираните „клиенти“ за руското военно производство.
Тогава, в стремежа си да възстановят продажбите, производителите на отдавна известния и утвърден вече щурмови хеликоптер Ми-24 решават да произведат „цивилна“ версия на агресивната бойна машина. Монтират на нея мощни прожектори и високоговорители, заместват типичната за машината камуфлажна окраска с по-миролюбивия бял цвят, слагат надпис „Милиция“, и в резултат се получава Ми-24ПС (на снимката).
Първоначално идеите са да се разработят два варианта – един за издирвателно-спасителни операции, и един за активна въздушна подкрепа на полицейски операции. В крайна сметка е произведена една единствена бройка, която така и не намира своя купувач.
Особеното в случая е, че „цивилният“ Ми-24 всъщност запазва почти всички основни бойни атрибути на „щурмовика“ – от тежката, непробиваема броня, до 30-милиметровите картечници, изстрелващи по 50 снаряда в минута. Естествено, всичко това продължава да се задвижва от двата свръхмощни газотурбинни двигателя, които осигуряваха на машината превъзходството ѝ на бойното поле.
Всички тези бойни преимущества обаче се превърнали в недостатъци при новото „амплоа“ на хеликоптера.
Макар и много мощен и бърз, поради огромното си тегло хеликоптерът бил изключително слабо маневрен при ползване в градски условия – типичната среда за полицейските хеликоптери. Въоръжението му също било трудно приложимо за полицейски нужди, защото 30-милиметровите снаряди далеч не били най-подходящи за приложение при полицейски операции в цивилна среда.
Отделно от това, хеликоптерът бил особено нестабилен при „зависване“, просто защото това е нетипичен режим на полета за един щурмови боен хеликоптер. И накрая – свързаният с огромното тегло на машината също така огромен разход на гориво, направили Ми-24ПС практически непродаваем.
Така, останала без нито един купувач, уникалната машина останала единствено като любопитен исторически факт.
